rage1751

11. Държавно управление

1. В играта съществуват три вида държавно управление:

– абсолютна монархия – този тип управление концентрира цялата власт в ръцете на монарха и не носи допълнителни облаги. При смъртта на монарха, той посочва своя наследник.

– конституционна монархия – монархът е ограничен от парламента, но благодарение на мнозина предприемачи в числото на парламентьорите, държавата получава бонус към икономическата ефективност в размер на х0.05. При смъртта на монарха, парламентът има решаваща дума за определянето на наследника – наследникът се избира чрез жреби сред преките потомци на монарха и един представител излъчен от парламента.

– република – републиканският строй, се управлява от излъчен от парламента председател. Председателят се избира от парламента веднъж на 4 години. Държавата при този строй получава бонус към икономическата ефективност в размер на х0.1.

2. Държавният строй може да бъде сменен по всяко време, но смяната предизвиква период на неуредици, която може да продължи от 1 до 6 хода. През този период държавата е в анархия и използва само половината от икономическата й ефективност. В период на анархията показател „Революционни идеи“ се увеличава с 60%.

3.  Всеки лидер на държавата носи определени бонуси, които са известни на играча, контролиращ държавата.

4. Всеки лидер на монархия има в началото на управлението си има 2 наследници с нереализирани бонуси. Те се реализират ако един от наследниците стане монарх.

5. В края на живота на монарха играчът получава известие за влошено здраве на монарха. Това обикновено става 1 ход преди кончината. В този период играчът трябва да посочи наследника си (ако  абсолютен) или да посочи две кандидатури (ако е конституционен).

6. При конституционна монархия, ако изборът на парламента не устройва играча, той може да поеме контрол над един от наследниците и да започне гражданска война, получавайки от 25 до 75% от ресурсите на държавата (територии, хазна, армия)

7. При абсолютната монархия след наследяването има 5% шанс другият наследник да започне гражданска война, получавайки от 25 до 75% от ресурсите на държавата (територии, хазна, армия).

8. При република, при всяка смяна на властта съществува 3% шанс за започването на гражданска война. В този случай играчът може предварително да избере, страната с която ще участва в нея (но преди разпределението на ресурсите).

9. Между наследниците на монархиите могат да се сключват династични бракове (наследник-наследник, наследник-монарх). При конституционните монархии бракът има 25% вероятност да не бъде одобрен от парламента.

10. Всеки член на царстващото семейство или кандидат-лидер ще има 5 показателя:

Ниво пълководец – показва нивото му като водач на армията.
Икономика – увеличава икономическата ефективност на страната.
Търговия – увеличава търговската ефективност на страната.
Наука – намалява цената на технологиите.
Шпионаж – добавя се при хвърлянията за шпионаж.

Началните показателите ще варират от -5 до +5. За страната важат само показателите на настоящия лидер.

При монархиите играча ще вижда показателите на наследниците на престола. Кандидатурите предлагани от парламента при конституционна монархия и кандидати за поста президент в републиката няма да са видими за играча, докато съответният кандидат не заеме лидерският пост.

11. Всяка държава има показател „Революционни идеи“. Този показател недоволството на населението от състоянието на държавата и най-вече срещу управляващият елит. Ако показателят е отрицателен или нулев, то държавата е стабилна и няма никакви роптания против правителството от страна на населението. Ако е над нулата, показателят показва шанса в държавата да избухне въстание, представляваща пълнокръвна гражданска война.Въстанието започва в една от провинциите на държавата на случаен принцип и разполага също така случайно определени финанси. С тези финанси бунтовниците могат да купуват само и единствено войска. Бунтовническите войски не изискват рекрутски център за да бъдат набирани и не изискват издръжка. Те могат да набират войските си във всяка една провинция. Това обаче не важи за артилерия – артилерията не изисква поддръжка, обаче може да се строи само в бунтовническа територия с завод. Освен с грабеж на заетите провинции бунтовниците могат да набавят пари и чрез помощи от чужбина. Държавата, която иска да финансира бунтовниците трябва да има изградена шпионска мрежа. Ако такава мрежа вече има изградена то всяка натрупана точка шпионаж позволява да се прехвърлят на бунтовниците по 1000 единици ресурс (при това точката шпионаж се изразходва). При победа над бунтовниците играчът получава от 750 престиж и е имунизиран от подобни събития до края на играта (това не включва граждански войни свързани с борба за престола). Ако правителството капитулира пред бунтовниците, страната сменя правителството си (монарха или лидера на нацията), анулира всичките си дипломатически съглашения с други страни и съществува определяне вероятност да смени и държавният строй към по-демократичен. Показателят „Революционни идеи“ зависи от големината на държавата и броя ходове които тя е прекарала във война и в мир. Ако показателят стане плашещо висок държавата е по-добре да излезе от войните и да си даде почивка. Всеки мирен ход намалява вероятността за бунтовете.

12. В играта присъстват няколко предефинирани определения за дипломатически споразумения. Те не ограничават играчите в тяхната креативност, но са определящи за преброяването на престижа:

Търговски договор – сключва се между две държави за обмяна на изключителното право да се ползват по 5 търговски слота помежду си. Двете държави гарантират неприкосновеността на тези маршрути докато действа договорът. Всеки такъв договор носи на двете страни по 1% търговска ефективност и 50 престиж. Този договор може да бъде таен.

Династичен съюз – сключва се между монасите/наследниците на две държави. Този договор се зачита като династичен съюз само ако поне една от страните на съпружеската двойка получава право на наследие в другата страна. В случая, че в следствие на това преплитане един и същ монарх седне на трона на двете държави, тези държави се смятат в Уния и автоматично получават активен съюз, който играчите не могат да разрушат докато двете страни са под короната на един монарх. Държавите обаче не се сливат в една. Този съюз освен право на наследие носи и 200 точки престиж.

Договор за ненападение – сключва се между две държави и представлява обезателство между тях да не извършват агресивни военни действия една срещу друга. Гаранциите по изпълнението на този договор зависят само от договорката между играчите, обаче докато е в действие той носи на двамата по 100 точки престиж. Този договор може да бъде таен.

Отбранителен съюз – този договор представлява обезателство между две и повече страни да се включат във война на страната на съюзника си в случай че той бъде нападнат от страна не участваща в договора. Гаранциите по изпълнението на този договор зависят само от договорката между играчите, обаче докато е в действие той носи на двамата по 150 точки престиж. Този договор може да бъде таен.

Нападателен съюз – този договор представлява обезателство между две и повече страни да се включат във война срещу трета страна или коалиция, не участваща в договора. Гаранциите по изпълнението на този договор зависят само от договорката между играчите, обаче докато е в действие той носи на двамата по 200 точки престиж. Този договор може да бъде таен.

Протекторат – по силата на този договор една държава попада в зависимост от друга. Зависимата страна няма право на самостоятелна открита външна политика и обикновено има задължението да плаща фиксирана сума или процент от дохода си на страната-покровител. Макар това състояние да не се счита за съюзен договор, то е равностойно на активен съюз и зависимата страна винаги е длъжна да влезе във война на страната на покровителя си, докато покровителя автоматически се счита в състояние на война с онези които нападнат зависимата от него страна. Покровителстващата страна по този договор получава 250 точки престиж.

Мирен договор – този договор е предназначен да регулира условията на приключването на военни действия между две страни или коалиции. С този договор на страните могат да им бъдат признати завоюваните територии, наложени протекторати или пълна анексия, както и много други разнообразни условия на мира  , зависещи само от креативността на играчите. Страната автоматически се признава за победена и приема безапелационно всичките условия на мирен договор предложен от победителя в следните случаи:

а. Страната е напълно окупирана.
б. Страната не е напълно окупирана, но силата на армията й е по-малко от 20% от вражеските сили намиращи се на територията на страната + няма възможност за набиране на нова армия в този ход (тоест няма рекрутски центрове на свободните територии или няма пари, с които да се набере нова армия.

Изключение от това е случаят когато имаме военна коалиция в която окупираната страна участва, в този случай войната с ней продължава или до подписването на коалиционен мир, или пълен разгром на коалицията или естественно анексиране на всичките и провинции (2 хода непрекъсвана окупация, без да се брои хода в който е била окупирана).