rage1751

Франция

Луи ХV През 1701 година на трона на Испания , според завещанието оставено от последния испански Хабсбург Карлос ІІ, се възкачва внукът на Луи ХІV – Филип д`Анжу. Австрия, Британия и редица немски държави отказват да признаят завещанието и започва войната за Испанското наследство. Анти-френският блок издига за свой кандидат Карлос ІІІ ( Карл, син на австрийския император). След 13-годишна тежка война, Франция все пак успява да закрепи Филип на трона на Испания, при това Испания и Франция, жертват само незначителни отстъпки, сред които е Сицилия и няколко колониални поста в Америките.

Луи ХV, който става френски крал през 1715 г., е правнук на Луи ХІV. В края на живота на Краля-Слънце цялото му мъжко поколение се стопява за около три години – през 1711 г. умира синът му Луи, през 1712 г. – първородният му внук херцог дьо Бургон и един от неговите синове, а през 1714 г. – третият внук на Луи ХІV херцог дьо Бери. От двамата останали живи мъжки наследници единият е крал на Испания и се е отрекъл официално от правата си върху френската корона, а другият е петгодишно момче с лошо здраве. Ето защо през 1715 г. започва известен спор между Фелипе V и орлеанският херцог Филип ІІІ, племенник на Луи ХІV, за френското наследство. В крайна сметка Филип се налага и става регент на малкия крал, в което французите виждат предпазна мярка за евентуално ново испанско влияние.

През 1723 г., когато кралят навършва пълнолетие (13 години), регентството приключва, а по-късно през същата година Филип д’Орлеан умира. Вследствие на разпрата с Фелипе V неговата външна политика е анти-испанска, заедно с Англия, Холандия и Австрия, стигайки се дори до война през 1719-1720 г.

През 1725 г. 15-годишншят крал е оженен за полската принцеса Мария Лещински, която е на 22 години. Тя е дъщеря на поддържания от Франция претендент за полския престол Станислав Лещински. Бракът, освен политическа целесъобразност, се оказва успешен и от семейна гледна точка, тъй като от него се раждат осем деца – престолонаследникът Луи, който обаче умира през 1765 г., и седем дъщери. При това половината от тези деца се раждат преди кралят да навърши 20 години.

Гербът ан ФранцияНай-важният пръв министър на Луи ХV е кардинал Фльори (1726-1743). Опитен дипломат и държавник, той стабилизира бюджета в духа, завещан от Колбер, постига значителен икономически и демографски растеж. От 1733 до 1738 включва Франция във Войната за полското наследство, но Станислав Лешчински не успява да заеме престола на Полша.

Франция участва и във Войната за австрийското наследство (1740-1748), където въпреки многобройните си победи (най вече при Фонтеноа през 1745) не печели нищо. В края на войната Франция извършва пореден опит да подчини Нидерландите, но среща организиран отпор. Тогава Луи ХV вече е поел самостоятелно управлението на страната (стремейки се да подражава на великия си прадядо) и поема отговорността, което се отразява за пръв път върху неговия авторитет. Единствената спорна печалба е за династията, тъй като испански принц от рода на Бурбоните завзема австрийските владения в южна Италия и създава още едно разклонение на династията – тя вече управлява три държави.

Столица: Париж
Брой на населени места: 40 (5 големи града, 12 средни града, 8 малки града и 15 села)
Държавно управление: Абсолютна монархия
Парична единица: луидори

Династия: Бурбон
Владетел: Луи ХV
Наследници: 1. Луиза-Елизабет; 2. Луи

Обосновани претенции към троновете на:

1. Испания
2. Неапол
3. ПиемонтФранция

Кралство Франция

  1. Париж – столица
  2. Монтаржи
  3. Сен
  4. Реймс
  5. Соасон
  6. Руан
  7. Тур
  8. Нант
  9. Льо Ман
  10. Рен
  11. Понтиви
  12. Кан
  13. Льо Хавр
  14. Компиен
  15. Амиен
  16. Седан
  17. Сен-Дизие
  18. Метц
  19. Страсбург
  20. Дижон
  21. Безансон
  22. Дол
  23. Анези
  24. Гренобъл
  25. Тулон
  26. Марсилия
  27. Монпелие
  28. Тулуза
  29. Монтежу
  30. Мон-дьо-Марсан
  31. Бордо
  32. Бержерак
  33. Ла Рошел
  34. Сен-Жулиен
  35. Лимож
  36. Клермон
  37. Леон
  38. Роде
  39. Сен-Етиен
  40. Монтебло