Франция
През 1701 година на трона на Испания , според завещанието оставено от последния испански Хабсбург Карлос ІІ, се възкачва внукът на Луи ХІV – Филип д`Анжу. Австрия, Британия и редица немски държави отказват да признаят завещанието и започва войната за Испанското наследство. Анти-френският блок издига за свой кандидат Карлос ІІІ ( Карл, син на австрийския император). След 13-годишна тежка война, Франция все пак успява да закрепи Филип на трона на Испания, при това Испания и Франция, жертват само незначителни отстъпки, сред които е Сицилия и няколко колониални поста в Америките.
Луи ХV, който става френски крал през 1715 г., е правнук на Луи ХІV. В края на живота на Краля-Слънце цялото му мъжко поколение се стопява за около три години – през 1711 г. умира синът му Луи, през 1712 г. – първородният му внук херцог дьо Бургон и един от неговите синове, а през 1714 г. – третият внук на Луи ХІV херцог дьо Бери. От двамата останали живи мъжки наследници единият е крал на Испания и се е отрекъл официално от правата си върху френската корона, а другият е петгодишно момче с лошо здраве. Ето защо през 1715 г. започва известен спор между Фелипе V и орлеанският херцог Филип ІІІ, племенник на Луи ХІV, за френското наследство. В крайна сметка Филип се налага и става регент на малкия крал, в което французите виждат предпазна мярка за евентуално ново испанско влияние.
През 1723 г., когато кралят навършва пълнолетие (13 години), регентството приключва, а по-късно през същата година Филип д’Орлеан умира. Вследствие на разпрата с Фелипе V неговата външна политика е анти-испанска, заедно с Англия, Холандия и Австрия, стигайки се дори до война през 1719-1720 г.
През 1725 г. 15-годишншят крал е оженен за полската принцеса Мария Лещински, която е на 22 години. Тя е дъщеря на поддържания от Франция претендент за полския престол Станислав Лещински. Бракът, освен политическа целесъобразност, се оказва успешен и от семейна гледна точка, тъй като от него се раждат осем деца – престолонаследникът Луи, който обаче умира през 1765 г., и седем дъщери. При това половината от тези деца се раждат преди кралят да навърши 20 години.
Най-важният пръв министър на Луи ХV е кардинал Фльори (1726-1743). Опитен дипломат и държавник, той стабилизира бюджета в духа, завещан от Колбер, постига значителен икономически и демографски растеж. От 1733 до 1738 включва Франция във Войната за полското наследство, но Станислав Лешчински не успява да заеме престола на Полша.
Франция участва и във Войната за австрийското наследство (1740-1748), където въпреки многобройните си победи (най вече при Фонтеноа през 1745) не печели нищо. В края на войната Франция извършва пореден опит да подчини Нидерландите, но среща организиран отпор. Тогава Луи ХV вече е поел самостоятелно управлението на страната (стремейки се да подражава на великия си прадядо) и поема отговорността, което се отразява за пръв път върху неговия авторитет. Единствената спорна печалба е за династията, тъй като испански принц от рода на Бурбоните завзема австрийските владения в южна Италия и създава още едно разклонение на династията – тя вече управлява три държави.
Столица: Париж
Брой на населени места: 40 (5 големи града, 12 средни града, 8 малки града и 15 села)
Държавно управление: Абсолютна монархия
Парична единица: луидори
Династия: Бурбон
Владетел: Луи ХV
Наследници: 1. Луиза-Елизабет; 2. Луи
Обосновани претенции към троновете на:
1. Испания
2. Неапол
3. Пиемонт
Кралство Франция
- Париж – столица
- Монтаржи
- Сен
- Реймс
- Соасон
- Руан
- Тур
- Нант
- Льо Ман
- Рен
- Понтиви
- Кан
- Льо Хавр
- Компиен
- Амиен
- Седан
- Сен-Дизие
- Метц
- Страсбург
- Дижон
- Безансон
- Дол
- Анези
- Гренобъл
- Тулон
- Марсилия
- Монпелие
- Тулуза
- Монтежу
- Мон-дьо-Марсан
- Бордо
- Бержерак
- Ла Рошел
- Сен-Жулиен
- Лимож
- Клермон
- Леон
- Роде
- Сен-Етиен
- Монтебло