Прусия
През 1688 година, след смъртта на Фридрих Бранденбургски, курфюрст на Прусия става неговият син Фридрих Вилхелм ІІІ. Изпитващ отвращение към натруфената френска мода, така превъзнасяна от разточителния му баща, Фридрих Вилхелм провежда както икономически и военни, така и морални реформи в държавата си. За кратко време той спечелва в европейските дворове осъдителния прякор „курфюрстът-солдат“. Въпреки това презрение от страна на „просветената“ Европа, Фридрих Вилхелм успява да изправи Прусия, още страдаща от последиците на Тридесетгодишната война (1618-1648), на крака. Той въвежда планираните стопанства и обща трудова и военна повинност за поданиците си.
През 1701 година в замяна на обещание за помощ във война срещу Франция, Фридрих Вилхелм получава от Император Леополд І титлата Крал, затвърдена с мирния договор в края на Войната за Испанското наследство. Така той реално става пълновластен владетел над Прусия, а не само имперски наместник. Реформите му набират нова сила.
Включвайки се в Северната война на страната на Дания , Русия и Полша, след подписването на мира от 1720, Фридрих Вилхелм І (новото числително се присъжда в качеството му на първи Пруски крал) получава шведските владения по балтийското крайбрежие – Столп, Картаус, Путциг, Зопот и Хета.
През 1740 година на трона се възкачва синът на Фридрих Вилхелм – Фридрих ІІ. С оглед на това че младият крал е имал големи конфликти със баща си, поради влечението си към Просвещението, и дори е бил арестуван и държан в заточение, цяла Европа насочи пълен с надежда поглед към Прусия, очаквайки раждането на първата наистина просветена монархия. Но приятелят на Волтер им изигра лоша шега. Фридрих ІІ ни на йота не измени деспотичните закони на баща си и само ги украси със „изящни панделки“ и внесе собствени доста ефективни допълнения.
Още в първата година на управлението си Фридрих ІІ шокира Европа, влизайки без никакво предупреждение във Войната за Австрийското наследство. В негово лице цяла Европа вижда върха на Просвещенската дипломация и новия начин на водене на война. На два пъти Фридрих сменя лагерите по време на войната и всеки път с цената на териториални придобивки – Британия му отстъпва Хановер, а Австрия – Дортмунд, Десау, Котбус и Кросен. Фридрих ІІ излиза от войната през 1745 година (самата война продължава до 1748) и благодарение на няколко брилянтни победи и поход стигнал до границите на Австрийското ерцхерцогство, той получава прякора Велики.
Столица: Берлин
Брой на населени места: 30 (4 големи града, 9 средни града, 9 малки града и 8 села)
Държавно управление: Абсолютна монархия
Парична единица: гутшрифтсмарки
Династия: Хохенцолерн
Владетел: крал Фридрих ІІ
Наследници: І. Фридрих Вилхелм (племенник); ІІ. Фридрих Хайнрих Карл (племенник)
Владеенето на Прусия дава право на електорален глас при избора на императора на СРИ.
Кралство Прусия
- Франкфурт
- Берлин – столица
- Постдам
- Щендал
- Хамбург
- Хановер
- Дортмунд
- Рощок
- Щралзунд
- Щетин
- Колберг
- Магдебург
- Десау
- Витенберг
- Котбус
- Кросен
- Шверин
- Кюрстин
- Кьостен
- Кьониц
- Щолп
- Картаус
- Путциг
- Зопот
- Хета
- Швитц
- Градец
- Данциг
- Кулм
- Торн