Османска империя
След поражението в Австро-Руско-Турската война от 1686-1700 година в Османската империя започва период на политически кризи. Този период започва с идването на власт на султан Ахмед ІІІ, издигнат от въстанието на еничарите. Той арестувал и набързо екзекутирал мнозина офицери във войските на еничарите и лишил от длъжност и изпратил в заточение симпатизиращият им велик везир Ахмед-паша. Новият везир, Дамад-Хасан паша, усмирил въстанията в много места, провел реформа даваща на чуждите търговци достъп до османските пазари, основал множество училища, но скоро и той бил низвергнат чрез интриги, произхождащи от султанския харем. Следващите везири почнали да се сменят изненадващо бързо. Повечето от тях не се задържали повече от две седмици.
Объркана империя дори не се възползва от затрудненото положение на своя древен враг – Русия, по време на Северната война и едва през 1709 тя приюти избягалия шведски крал Карл ХІІ след поражението му при Полтава и по негов съвет обяви война на Русия. През това време в висшите кръгове вече съществувала партия желаеща не война с Русия , а съюз с нея срещу Австрия (друг естествен враг на империята на европейската сцена). Начело на тази партия бил велик везир Нуман Кеприлу, но в следствие на интригите на Карл ХІІ, той бил отстранен от двора.
Петър І Руски в хода на войната се оказал обграден от 200 000 турска армия и вече бил обречен на гибел, когато великият везир Балтаджи-Мехмед се поддал на подкуп и се съгласил да пусне руснаците срещу сравнително незначителна отстъпка – към турските територии преминала крепостта Азов и прилежащият и Крим. Анти-руската партия отстрани везира от двора, но Русия през това време вече постигна чрез дипломатическите си канали мир с Великата порта и дори уреди убийството на Карл ХІІ.
През 1714-1718 империята водела война с Австрия и Венеция. В резултат на Пасаровишки мир Османската империя загуби териториите Белград, Новипазар, Прищина, Травник, Катаро и Дурацо. През 1722 нов дворцов преврат възкачва на трона Махмуд І, племеника на Ахмед ІІІ.
Махмуд І подновява войната с Австрия, в която като съюзник на Австрия встъпва и Русия с надеждата да си възвърне пристанищата на Черно море. Според Белградския мир през 1749 Отоманската империя си възвръща Белград, Новипазар и Прищина, а Русия така и не успява да получи важния за нея излаз в Черно море.
Столица: Истамбул
Брой на населени места: 60 (5 големи града, 16 средни града, 20 малки града и 19 села)
Държавно управление: Абсолютна монархия
Парична единица: пари
Династия: Османиди
Владетел: султан Махмуд І
Наследници: І. Осман; ІІ. Мустафа
Османската империя
- Бурса
- Истамбул – столица
- Скутари
- Цимпе
- Съваш
- Каралъсар
- Анкара
- Ефес
- Маниса
- Адалия
- Анталия
- Триполи
- Дамаск
- Багдад
- Мосул
- Аяс
- Газиантеп
- Диарбакър
- Орумеях
- Дериндех
- Тразбон
- Карс
- Ереван
- Каракасе
- Руставъ
- Тбилиси
- Казрети
- Хашури
- Сочи
- Бейсуг
- Бердянск
- Крим
- Аргаклъ
- Херсон
- Олвиопол
- Ананиев
- Измаил
- Одеса
- Варна
- Бургас
- Едирне
- Ямбол
- Търново
- Будапеща
- Филибе
- София
- Белград
- Нови базар
- Прищина
- Охрид
- Кюстендил
- Кавала
- Тесалоники
- Ларриса
- Атина
- Патрас
- Янина
- Аргрокастро
- Берат
- Кипър